Днес чета разни икономисти да пишат, как безусловният базов доход (ББД) щял да реши много икономически проблеми. Подобни лудости, написани от уважавани икономисти издават сериозна липса на задълбочени познания по икономика. По отношение на ББД трябва да е ясно, че:
Първо. ББД няма да осигури никакво „достойно“ съществуване. Човешките потребности, чието пълно задоволяване е прокси термин за „достойно“ съществуване, винаги са по-големи от разполагаемите ресурси/доходи. Нещо повече, разбирането на хората за достойно съществуване не е функция на обективни критерии, а на техните лични потребности, а още по-малко на способността им да изкарат като доходи. Всеки човек има различна представа за достойно, но тя винаги е по-голяма от разполагаемият/произведения от него доход. Посоченото е валидно независимо от размера на дохода, може би с изключение на милиардерите, но и те сигурно имат потребности, за които не знаем, че остават незадоволени.
Второ. Трудът не е цел, а средство. Човек не се труди, защото се радва на това да се труди. Той се труди, защото продуктите на труда му са му необходими, за да осигури своето съществуване. Тоест ако човек може да задоволява потребностите си без да се труди, то той не би се трудил.
Трето. Човек работи защото ползите от труда превишават ползите на неработенето (мързел, свободно време). Ако стане обратното, то хората не биха работили и дори не биха мислили, че трябва да се трудят, да търсят работни места, да се образоват, квалифицират и тн.
Четвърто. Човек се стреми да работи повече, да изкарва по-високи доходи, да създава, да бъде по-богат, по-имотен и тн. до момента, в който пределните ползи от труда му се изравнят с пределните ползи от неработенето (мързел, свободно време). При изравняването на двете стимулът за повече работа, богатство и тн. изчезва.
Пето. В обществото винаги ще има индивиди, за които ББД (ползите от неработенето) ще са равни или по-големи от ползите, генерирани от техния труд. Това е валидно независимо от размера на ББД или начина, по който ще го организира държавата или който и друг да е.
Шесто. В обществото винаги ще има индивиди, за които получаването на ББД ще изравни пределната полза от труда с пределната полза от неработенето. В резултат на това те ще спрат да работят толкова усилено, колкото са го правили досега. Така те ще минат на по-ниско ниво на интензитет на работа. Това е валидно независимо от размера на ББД или начина, по който ще го организира държавата или който и друг да е.
Седмо. Икономическото поведение на хората не е статично, а е динамично променяща се система от целеполагане и действия за достигането на целите. Ако допускаме, че икономическото поведение на хората е статично, то ББД може и да има някакъв шанс. Лошото за привържениците на ББД е, че икономическото поведение на хората е динамично. Така при въвеждане на ББД хората ще се нагодят към новите условия съгласно базовите икономически принципи, които вече описах горе. Резултатът ще е само увеличение на търтеите, които ще се отдават на разговори за светлото бъдеще и ще чакат някой друг да изкарва нужните за тяхното оцеляване и достойно съществуване доходи. Всички обаче знаем, до какво светло бъдеще води това.
Автор: Александър Ганчев