Айн Ранд или Алиса Зиновиевна Розенбаум, родена на 2 февруари 1905 г. в Санкт Петербург и починала на 6 март 1982 г. в Ню Йорк. За много хора Айн Ранд е вдъхновител на тяхното лично развитие и просперитет, а за други е твърде противоречива личност. Аз съм от първите. Предният ми пост беше посветен на критиците на Айн Ранд. Днешният е посветен на нея самата и нейното творчество. Първият ми досег с книга на Айн Ранд беше с романа Изворът, който ми бе подарен от много скъп за мен човек, но по една или друга причина книгата отлежа около три или четири години в моята библиотека преди да усетя потребност да я прочета. В началото книгата ми се стори скучна, но от един момент нататък се потопих в един много дълбок и интересен многопластов свят на етика, морал, достойнство и разбира се икономика, който постепенно стана неизменна част от мен. Много неща в книгите на Айн Ранд са ценни и е много трудно те да бъдат систематизирани накратко. Започвам с това, че според Айн Ранд всеки човек има право на разумен, обоснован личен избор за реализация и активност при спазване на правата, собствеността и морала на останалите индивиди. От книгите на Айн Ранд разбираме, че човек не трябва да извлича себеуважението си от другите хора или външни за него фактори, а единствено от самия себе си и своите постижения, ценности, разбирания. За Айн Ранд основните двигатели на икономиката са личният интерес, моралът, съзидателният труд, креативността и творчеството, а не разпределението, строгите регулации и изместването на фокуса от отделната личност към институциите. Изключително важно е разбирането, че независимо от това какви са като индивидуални характеристики, можещите и креативните индивиди са опорите върху които се крепи обществото, икономиката и политиката. В цялото творчество на Айн Ранд виждаме една постоянната борба между рационалното и разумното, представено като ядрото на нейния обективизъм и насилието от насилието най-вече над умовете на хората. Айн Ранд ясно, категорично и убедително описва колективизма и социализма като негова проекция като една неморална и противоестествена философия. В нейното творчество принудата на колектива над индивида в икономически, социален и творчески план, потискането на хората и притискането им те да се подчиняват на различни противоестествени цели и идеали е зло, защото това разрушава морала, води до личностна деградация и като краен резултат – до деградация на цялото общество. Ето защо войнствените диктатори, упражняващи разнородно по своя вид насилие над милиони хора са ултимативното зло. Въпреки че разглежда много проблеми на икономиката Айн Ранд не е икономист. Тя е философ, разглеждащ комплексни проблеми на обществото, един от които е икономиката. Нейното творчество обаче помага да бъдат осъзнати базовите принципи на либералната икономика, капитализма и най-вече техните движещи сили. Нейните икономически идеи можем да определим като икономически прагматизъм. Защото следвайки своята обективистична философия Айн Ранд представя в най-чист вид ядрото на икономиката и икономическите процеси – креативността, личният интерес, свободната размяна и договаряне, които държавата трябва само да охранява и защитава, защото в противен случай това би довело до разрушаване на цялото общество както става в романа Атлас изправи рамене. Тук трябва да разсее и една заблуда, която често почитателите на социалистическата икономическа философия използват като аргумент, срещу Айн Ранд и свободният капитализъм като цяло. Става въпрос за преследването на личния интерес. Социалистите погрешно схващат концепциите за следването на личния интерес като стихия, която има енергията да разрушава обществото, а това налага личният интерес и индивидите като цяло да бъдат управлявани, регулирани и в крайна сметка потискани от държавата. Под капитализъм Айн Ранд разбира единствено съзидателния капитализъм, основан на морала и етиката, при който личният интерес води до създаване на стойност, а не само на нейното преразпределяне, защото последното на практика е игра с нулев макроикономически резултат и само ощетява обществото. Ситуацията при която бизнесмените и предприемачите извличат печалба не чрез създаване на стойност, а чрез нейното преразпределение, влизайки във взаимоотношения с държавата, е порочна и бива заклеймявана от Ранд. За финал оставям едно емпирично признание за значимостта на идеите и творчеството на Айн Ранд. От разразяването на глобалната финансова криза насам медиите и социалните мрежи се изпълниха не с цитати на Маркс, Кейнс или Пикети, а с цитати от книги на Айн Ранд. Това показва, че нейното творчество е сигурен ориентир за всички в трудни икономически и политически времена.
Попаднах в интернет на книгата "How Bad Writing Destroyed the World: Ayn Rand and the Literary Origins of the Financial Crisis" от Adam Weiner. Заглавието ми се стори интересно, защото съм голям почитател на творчеството на Айн Ранд и всеки критичен поглед към него е предизвикателство за мен. Е, оказа се, че нещата не са точно такива, каквито съм очаквал. Прочитът на тази книга навя в мен само една асоциация. Обстановката е приглушена, тиха. Всички тръпнат в очакване. Чува се настойчив звук от барабани, звучат фанфари и гръмовен мъжки глас обявява победата на социализма в САЩ... Щом до там я докараха, че да обвиняват Айн Ранд за глобалната криза и проблемите си в икономиката, значи положението в САЩ вече може да бъде определено като неспасяемо. Толкова неспасяемо, че дори доминиращата институционална икономическа школа в САЩ, която иначе получи поредната си Нобелова награда по икономика наскоро, не може да помогне. Не че съм очаквал нещо друго от държава, в която за неин лидер спорят откровен социалист в лицето на Хилъри Клинтън и изолационист, тоест почти национал-социалист, в лицето на Доналд Тръмп. Не че съм очаквал нещо друго от държава, която се "гордее" с пазарната си икономика, но пък 80% от разходната и част на нейния бюджет е за социални (около 60% от разходите) и военни (около 20% от разходите) цели. Не че съм очаквал нещо друго от държава, която е с най-голям БВП в света, но основното, което произвежда е услуги, които само разпределят или преразпределят създадена вече стойност. Не че съм очаквал нещо друго от държава, която е делегирала на Китай и други държави от Азия като Тайван или Сингапур създаването на стойността в световната икономика. Значи не интервенционизма на Федералния резерв с ниските лихви в продължение на десетилетие, не регулациите за "стимулиране" на икономиката, на която бе забранено по политически причини да изпада в рецесия, не калпавите регулации и надзор на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, не "лошите" правила и регулации и неправилното поведение на държавните институции, не държавната политика за осигуряване на "дом за всички" е виновна, а Айн Ранд била основният заподозрян и подсъдим за всичко. Колко удобно... Толкова много социализъм на толкова малко място може да се види и прочете само в Капиталът на Маркс или напоследък в публикациите на Пикети. Някои от тезите, че обективизмът на Айн Ранд и по принцип че свободният пазар е причинил всичките икономически злини по света граничат с откровена глупост и издават много сериозно отклонение от здравия разум. Именно отклоненията от свободния пазар, силната държавна намеса и регулация доведоха всичките проблеми в икономиката на САЩ и света. Защо пиша всичко това ли? Защото и у нас е популярно мнението, че либерализмът, свободата и свободният пазар са ни натресли олигарсите, лошата приватизация, че те са донесли разграбването на държавата и са виновни за лошото икономическо състояние на България. Аз ще попитам само, свободният пазар ли направи "лошата приватизация" у нас? Свободният пазар ли създаде Мултигруп и той ли унищожи тази групировка? Свободният пазар ли създаде кръга Орион? Свободният пазар ли доведе до краха на банковата система през 1996 или зърнената криза от същата година? Свободният пазар ли създаде чудовището КТБ и после същия този свободен пазар ли го заличи? Свободният пазар ли създаде олигархията у нас и той ли си я отглежда? Можем да задаваме още много подобни въпроси, но отговорът е само един и той е отрицателен. Нашата мила и обожествявана от много хора държава допусна и причини всичко това. Не свободният пазар. Време е да започнем да мислим и да осъзнаем, че държавата не е някакъв суперорганизъм или суперсъзнание. Тя не е божество, колкото и да ни се струва, че е противното. Държавата и нейният изразител в лицето на правителството представлява обикновена съвкупност от хора. И като такава тя е подвластна на техните цели, стремежи, ценности, но и пороци. В условията на свободен пазар също се срещат хора и икономически агенти, които имат своите цели, стремежи, ценности и пороци. Когато те са неправилни, пазарът наказва и изчиства лошите и неефективни субекти. Ако обаче целите, стремежите, ценностите и пороците на хората, формиращи "държавата" са неправилни и некоректни, кой ще накаже това и кой ще изчисти лошото, гнилото и неефективното? Никой, защото няма кой да контролира всесилната държава, която се меси в икономиката и живота на всички. Доказателството го виждаме сами в ежедневния ни живот. Истинският път към прогреса и благосъстоянието, както често обичам да заявявам, е точно обратния - свобода, частна собственост и върховенство на правилата.
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |