Попаднах в интернет на книгата "How Bad Writing Destroyed the World: Ayn Rand and the Literary Origins of the Financial Crisis" от Adam Weiner. Заглавието ми се стори интересно, защото съм голям почитател на творчеството на Айн Ранд и всеки критичен поглед към него е предизвикателство за мен. Е, оказа се, че нещата не са точно такива, каквито съм очаквал. Прочитът на тази книга навя в мен само една асоциация. Обстановката е приглушена, тиха. Всички тръпнат в очакване. Чува се настойчив звук от барабани, звучат фанфари и гръмовен мъжки глас обявява победата на социализма в САЩ... Щом до там я докараха, че да обвиняват Айн Ранд за глобалната криза и проблемите си в икономиката, значи положението в САЩ вече може да бъде определено като неспасяемо. Толкова неспасяемо, че дори доминиращата институционална икономическа школа в САЩ, която иначе получи поредната си Нобелова награда по икономика наскоро, не може да помогне. Не че съм очаквал нещо друго от държава, в която за неин лидер спорят откровен социалист в лицето на Хилъри Клинтън и изолационист, тоест почти национал-социалист, в лицето на Доналд Тръмп. Не че съм очаквал нещо друго от държава, която се "гордее" с пазарната си икономика, но пък 80% от разходната и част на нейния бюджет е за социални (около 60% от разходите) и военни (около 20% от разходите) цели. Не че съм очаквал нещо друго от държава, която е с най-голям БВП в света, но основното, което произвежда е услуги, които само разпределят или преразпределят създадена вече стойност. Не че съм очаквал нещо друго от държава, която е делегирала на Китай и други държави от Азия като Тайван или Сингапур създаването на стойността в световната икономика. Значи не интервенционизма на Федералния резерв с ниските лихви в продължение на десетилетие, не регулациите за "стимулиране" на икономиката, на която бе забранено по политически причини да изпада в рецесия, не калпавите регулации и надзор на Комисията по ценните книжа и фондовите борси, не "лошите" правила и регулации и неправилното поведение на държавните институции, не държавната политика за осигуряване на "дом за всички" е виновна, а Айн Ранд била основният заподозрян и подсъдим за всичко. Колко удобно... Толкова много социализъм на толкова малко място може да се види и прочете само в Капиталът на Маркс или напоследък в публикациите на Пикети. Някои от тезите, че обективизмът на Айн Ранд и по принцип че свободният пазар е причинил всичките икономически злини по света граничат с откровена глупост и издават много сериозно отклонение от здравия разум. Именно отклоненията от свободния пазар, силната държавна намеса и регулация доведоха всичките проблеми в икономиката на САЩ и света. Защо пиша всичко това ли? Защото и у нас е популярно мнението, че либерализмът, свободата и свободният пазар са ни натресли олигарсите, лошата приватизация, че те са донесли разграбването на държавата и са виновни за лошото икономическо състояние на България. Аз ще попитам само, свободният пазар ли направи "лошата приватизация" у нас? Свободният пазар ли създаде Мултигруп и той ли унищожи тази групировка? Свободният пазар ли създаде кръга Орион? Свободният пазар ли доведе до краха на банковата система през 1996 или зърнената криза от същата година? Свободният пазар ли създаде чудовището КТБ и после същия този свободен пазар ли го заличи? Свободният пазар ли създаде олигархията у нас и той ли си я отглежда? Можем да задаваме още много подобни въпроси, но отговорът е само един и той е отрицателен. Нашата мила и обожествявана от много хора държава допусна и причини всичко това. Не свободният пазар. Време е да започнем да мислим и да осъзнаем, че държавата не е някакъв суперорганизъм или суперсъзнание. Тя не е божество, колкото и да ни се струва, че е противното. Държавата и нейният изразител в лицето на правителството представлява обикновена съвкупност от хора. И като такава тя е подвластна на техните цели, стремежи, ценности, но и пороци. В условията на свободен пазар също се срещат хора и икономически агенти, които имат своите цели, стремежи, ценности и пороци. Когато те са неправилни, пазарът наказва и изчиства лошите и неефективни субекти. Ако обаче целите, стремежите, ценностите и пороците на хората, формиращи "държавата" са неправилни и некоректни, кой ще накаже това и кой ще изчисти лошото, гнилото и неефективното? Никой, защото няма кой да контролира всесилната държава, която се меси в икономиката и живота на всички. Доказателството го виждаме сами в ежедневния ни живот. Истинският път към прогреса и благосъстоянието, както често обичам да заявявам, е точно обратния - свобода, частна собственост и върховенство на правилата.
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |