Една от най-актуалните теми за българската финансова система е тази за предстоящите стрес тестове на банките у нас. По темата, свързана с тях се вдига значителен обществен шум, но той е излишен, защто тези тестове така както са предвидени и така както са анонсирани няма да доведат до нищо. Тоест резултатите от тях няма да дадат кой знае, каква по-различна картина за състоянието на банките у нас, в сравнение със това което вече знаем за него. Тестовете имат по-скоро административен смисъл от гледна точка на това да се харесаме на Международния Валутен Фонд, Европейския съюз и Европейската централна банка. Те издават по-скоро желание да покажем на документи, че всичко е наред с банковата ни система, отколкото осъщественото на някакъв реален контрол и действителен анализ. Лично според мен такива стрес тестове трябва да се правят внезапно и в по-олекотен вид, но регулярно, за да бъдат дисциплинирани банките. Причината да съм скептичен към срес тестовете са няколко. Към момента проблемът в българските банки не е чисто финансов. Банките повечето банки у нас вече са затегнали режима за кредитиране и са се постарали да се стабилизират от гледна точка на своята депозитна база. Ясно е и още нещо. Мениджърите на всяка банка ще направят така, че на документи банката им да изглежда добре и всичко в нея да е според утвърдените стандарти и практики. Проблемът и основният риск за банковата система е другаде. Публична тайна сред икономическата общност в страната е, че има банки които са създадени за да насочват ресурс към своите мажоритарни собственици под една или друга форма. Нещо повече, чрез създаването на търговска банка някои икономически групи си осигуряват защита посредством превръщането на част от тях във важен системен играч в икономиката, който по стечение на обстоятелствата е ангажиран със значителен по обем публичен финансов ресурс, за да бъде разклатен по някакъв начин. Ето по отношение на тези рискове почти нищо не се прави. Други рискове оперативно естество и са свързани със закъсняващата модернизация на много от банките у нас и невъзможността им да отговорят на съвременните реалности. Един много показателен пример за посоченото е, че съществуват банки, чиито скоринг системи са застинали някъде в началото на настоящия век и в тях съществуват показатели за оценка на клиента като този дали той притежава домашен телефон. Съществува забавяне и спрямо друга тенденция в световното банкиране като засилената автоматизация на много процеси свързани с обслужването на клиентите, което може да доведе до оптимизиране на много разходи. Съществен проблем е и все по-задълбочаващия се разрив между висшия и средния мениджмънт на банките и оперативните им звена. На практика в момента мениджмънта на повечето банки спуска на оперативните си звена планове за изпълнение, които в много малко случаи са съобразени с реалните възможности на съответната местна, регионална икономика или пък с възможностите на служителите да привличат клиенти и да ги осблужват ефективно, което пък принуждава оперативните работници по клоновете на банките да правят какви ли не фокуси само и само да изпълнят своите планове с цел да останат на работа. Другият проблем е концентрацията. Ясно е, че лека полека се отива към към окрупняване на банковия бизнес в България и процеси като сливането на клона на Алфа банк и Пощенска банка вероятно няма да са изолиран случай. Рискът при окрупняването на банките е, че ако те са много и сравнително малки, то фалитът и проблемите при една трудно може да породи проблеми за цялата система. На другият полюс при по-малко и по-големи играчи рискът проблемите на един да съборят цялата система значително нарастват, като тук не бива да се предоверяваме на факта, че много банки у нас имат стабилни банки майки. От макроикономическа гледна точка като голям проблем, на който се обръща много малко внимание е политическият риск. Както знаем голяма част от икономиката в момента се движи от средства, предвидени по различни държавни поръчки, плащания, проекти или на база средства, очаквани от Европейския съюз. За мен това създава много нездравословна среда за развитие на нормални и устойчиви бизнес модели. Напротив така се стимулира развитие на бизнес модели, които са пряко обвързани с политически решения или решения в рамките на Европейския съюз. При прекъсване или ограничаване на потока от публични средства и средства от ЕС към икономиката, това ще доведе до сериозно влошаване на стабилността на банковата система.
Една от най-големите заблуди, върху които почива комунистическата идеология е, че парите трябва да бъдат премахнати, защото те са основен източник на злото в обществото. Ето защо комунистите виждат в премахването на парите една от най-важните стъпки, която ще помогне хората да станат равни, а бедността да бъде ликвидирана. Това разбиране е толкова вярно, колкото и твърдението, че ако премахнем лекарствата, ще изчезнат и болестите. Къде обаче е коренът на тази заблуда? Обикновено всички ние измерваме и бедността, и богатството в пари. Това кара комунистите, а понякога и социалистите като техни събратя, да вярват наивно, че ако премахнат онова, чрез което измерват бедността и богатството, то те автоматично ще изчезнат и всички ще бъдат щастливи. Естествено е да предположим, че подобна идеология ще спечели много почитатели и последователи. Причината е ясна - така всички богати хора, всички предприемачи, всички онези „лоши“ мъже и жени, които по една или друга причина са по-богати от средния гражданин ще бъдат наказани за своето богатство. В добавка всеки средностатистически човек ще се почувства равен със същите тези хора, които ще бъдат „наказани“. Всички идеологии, проповядващи омраза към парите обаче забравят нещо много важно. Парите не са възникнали сами. Парите не се появяват от нищото. Те не са резултат от случайни събития или от действията на свръхестествени сили, а още по-малко са продукт на един единствен човек или група хора. Истината е, че парите се появяват и съществуват заради обективната потребност на икономиката от тях. Парите възникват като средство, обслужващо размяната и като средство за изразяване на стойността, защото без нейното ефективно измерване размяната е силно възпрепятствана и дори невъзможна. Обикновено ролята на пари в човешката история е играла първо най-търгуваната стока. После като пари са се използвали стоки, които поради своите физико-химични свойства най-ефективно са изпълнявали изискванията да бъдат пари. Поради способността на парите да изразяват стойността те започват да служат и за измерване на богатството. Освен да измерват богатството парите имат и много важната функция да служат за неговото съхраняване, натрупване и пренасяне. Именно благодарение на това свое качество те стават още по-значими за икономиката и икономическото развитие. Без наличие на пари капиталът като понятие и икономическа категория не би бил възможен и нямаше да съществува, защото нямаше да има икономически смисъл и съдържание. Без капитал предприемачеството, инвестициите и производството като основни генератори на икономическия растеж на макроикономическо и глобално ниво биха били практически невъзможни, което неминуемо означава ниско благосъстояние за цялото общество. И така стигаме до заключението, че единственото нещо, което комунистите ще постигнат, когато забранят, премахнат и унищожат парите, е, да разрушат икономическата активност и да я върнат хилядолетия назад. Да, тогава те ще постигнат равенство между всички, но то ще е равенството, на което са се радвали пещерните хора. Това ли искаме? Не мисля.
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |