Явно съботните дни са за икономически спорове. Този път спорът беше с един кейнсианец и защитник на държавната намеса в икономиката. На мен лично историята или може би истерията с възвеличаването на държавните разходи, роля на държавата, държавната намеса и други подобни али-бали ми идва вече в повече. Няма как нещо, което започва с философския идеализъм на Платон и преминава през разбиранията на Кант за идеалното общество, изразено чрез държавата и правителството да е нормално Финалът на тази логическа линия не е случаен. Маркс и неговата комунистическа теория са логичният завършек на господстващия в Германия философски мейнстрийм. Маркс просто претворява идеите на Кант в икономиката и обществото. Кейнс пък е един смекчен вариант на неговите концепции и творчество. За държавната или по-вярно е да кажем централизираната намеса в икономиката трябва да знаем, че когато държавата се меси в икономиката чрез своите разходи тя деформира пазарните процеси. Това обаче става не самоцелно или защото държавата е подла и лоша. Не това е нейната цел. Случва се, защото поради държавната намеса икономическите агенти не могат да определят лесно, къде е по-ефективно да се инвестира и развива бизнес - в нещо пазарно (но рисково) или в по-сигурни сфери, финансирани от държавата например. Това автоматично значи похабяване или ниска ефективност на капитала. Самата силна държавна намеса в икономиката затруднява и самите държавни чиновници, защото те също не знаят, кое е нужно и икономическо ефективно. При деформирана бизнес среда и икономика няма как да определиш, кое е по-ефективно - да построиш магистрала или да построиш ВЕЦ. Ако в сметката добавим и държавно регулираните цени в отрасъл енергетика или примерно деформираните цени в строителен пазар (заради държавни поръчки за други строителни дейности), то проблемите се мултиплицират и накрая се стига до лошо състояние на цялата икономика. Същото важи и за действията на централната банка, която държи ниски лихви (или дори отрицателни такива). Основно поради желание на централните банкери или поради желанието на политиците икономиката да не изпадне случайно в криза, което значи само загуба на гласове. И така централните банки искат да стимулират икономиката или инфлацията, защото така казват умните чичковци с Нобеловите награди. Всички тръпнат в очакване икономиката да се покаже като управляема система и да донесе благосъстояние за всички. Какво се получава обаче в реалност? При ниски лихви и разхлабена парична политика всички проекти (ефективни и неефективни, новаторски и традиционни, малки и големи) стават реализируеми, защото икономическите агенти могат лесно да съберат евтин капитал, а и дисконтовите проценти за оценка на проектите са ниски, което води до положително NPV при всички проекти. И разбира се, всички проекти се реализират, отварят се работни места, свързани с тях, формира е верига от доставчици, те наемат пък свои работници и тн. и тн. Ниските лихви обаче повличат надолу и цената на собствения капитал. В този момент valuation моделите на финансовите анализатори и портфолио мениджърите казват, че „фундаментът е подценен“ и дават сигнал „strong buy“. Зелен семафор и влакчето на илюзиите потегля. Пазарите на дялови ценни книжа се изстрелват нагоре и всички мислят, че са ударили кьоравото. Е, да, но само че положителното NPV, евтиният и достъпният капитал (собствен и привлечен) не значат, че всички проекти на икономическите агенти наистина са жизнеспособни, ефективни и нужни на икономиката. Но пък влакчето на илюзиите си върви. Всички се возят и са щастливи. Най-вече политиците и централните банкери. Така обаче постепенно централната банка сътворява един изкуствен boom, водещ неминуемо до bust и описаната схема, в желанието на централните банки да предотвратят нов bust или смекчат съществуващия, се повтаря до безкрайност. Кризата се случва, защото колкото и да са потиснати пазарните сили все пак успяват да накажат неефективните играчи и да направят нужната корекция, когато диспропорциите и изкривяванията станат прекалено големи. Ето така възникна последната световна финансова криза, така се създаде и спука Dot Com балона, това е механизмът на създаването и протичането на Голямата депресия. Тези кризи обаче не са просто фалит на няколко банки или фирми, пък било то и най-големите, или пък не са само срив на някой финансов пазар, както хората наивно вярват. Фалитите и сривовете на финансовите пазари са само видимата страна на пазарната корекция долу в истинския фундамент на икономиката, деформиран от паричната и лихвената политика на централните банки. Всичко това трябва да ни доведе до заключението, че при деформиран ценови механизъм в която и да е сфера, няма как да имаме ефективна икономика или устойчив растеж. Това е така, защото именно цените са сигналът, който кара предприемачи и купувачи да вземат ефективни решения за инвестиране, развиване на бизнес или за покупки. Деформираният поради политически, финансови/банкови или социални причини ценови механизъм във всяка сфера на икономиката води единствено до по-ниска ефективност, похабяване на капитал, криза, стагнация и нещастие. Това трябва да бъде разбрано веднъж и завинаги. Чистата икономика е нещо различно от всички тези криви, формули, уравнения и закони, с които пълнят главите на хората чрез икономическата наука от мейнстрийма, включително кейнсианската.
Автор: Александър Ганчев