Кризата свързана с гръцкия дълг накара редица леви икономически и политически експерти да изкажат своите мнения и да изпълзят от дупката на забравата. В разгара на кризата, когато нормалният свят се опитваше да минимизира всички негативни последици от нея те говореха с такъв плам, все едно са чули залпа на Аврора или са видели Маркс възкръснал. Сипеха лозунги, как ситуацията с Гърция, борбата на нейното правителство с международните финансови институции и желанието на гърците за ново съкращаване на гръцкия дълг било съкрушителна победа срещу финансовия капитал, как кризата е в резултат на неолибералната икономическа политика и икономическата свобода по принцип. Сипеха се заклинания срещу Европейския съюз, САЩ, МВФ, Световната банка... Да обвиняваш притежателите на един от основните фактори на икономическото развитие, че са виновни за конкретна криза, е еднакво с това, да обвиниш земевладелците, работниците и предприемачите за същото. Да обявиш собствениците на капитал за лошите в икономиката, защото желаят възнаграждение за своя капитал, е като да обявиш земевладелеца и работника за лоши, защото искат заплата или рента, а предприемача - печалба. Истината е, че не следването на либералните и десните принципи в икономиката създаде глобалната криза или в частност гръцката такава. Напротив, именно отклонението от тях ги създаде. Какво виждаме в страните, в които икономическата криза се разраства и не иска да приключи? Независимо от характера на управляващите партии или в коя част на света се намират тези страни, се наблюдава голям държавен и бюрократичен сектор, осакатяващо и най-вече прогресивно данъчно облагане, огромни бюджетни дефицити, ужасяващи по своя размер публични, пенсионни, здравни и социални разходи, големи дългове. Ако прочетем учебниците по икономика и се абстрахираме от всички други фактори ще видим, че това е лява икономическа политика, а не дясна. Точно така. Лява и социалистическа. Лява и социалистическа, защото такава политика искат избирателите. Желаят я, защото така е по-лесно. Много по-лесно е, запленен от обещания за светло бъдеще, да вярваш, че е възможен живот, в който няма нужда да работиш здраво, да бъдеш креативен и иновативен, в който друг ще поема издръжката на живота ти и твоето здравеопазване, в който друг ще плаща и работи вместо теб. И политиците им предлагат този живот като са склонни да принесат в жертва личния интерес, съзидателния труд и творчеството, които са основния мотор на всяко общество. Всички виждаме, до какво доведе това. Криза и нещастие. В същото време има и примери как откровено социални държави, които в условията на криза прилагат принципите на дясната икономическа политика - икономии, балансирани бюджети, контролирани и съобразени в възможностите си социални разходи, стимулиране на частната собственост и тн. Там криза няма или тя си отиде отдавна. Защо в Гърция не последваха този пример? Защото е по-удобно да не правиш нищо, а капиталистите, либертарианците и работещите да са виновни за собствените ти нерешени проблеми. Жестоката истина, която всички социалисти крият е, че дори целия дълг на Гърция да бъде опростен, тя не разполага с икономика и публичен сектор/публични финанси, който да генерират стабилност и растеж. Така без истински и правилни реформи, само за няколко години, гръцката държава ще е натрупала отново ужасяващи дефицити и огромни дългове за тяхното покриване. Само че този път вече няма да са виновни десните, неолибералите или финансовия капитал, а ще бъдат виновни тези които по принцип са - социалистите. Ето защо проблемът при управлението на икономиката не е ляво или дясно, а кое е правилно и кое не е правилно, кое е морално и кое не е. Историята досега обаче показва, че социалистите поддържат грешната страна на посочените дилеми.
Състезанието за голямата награда на Япония, проведено на 22 октомври 1989 г. е едно от емблематичните в историята на формула 1. То е белязано от сблъсъка в последните обиколки между съотборниците Айртон Сена и Ален Прост, каращи за Макларън Хонда, последвалата победа на Сена и противоречивата му дисквалификация, което решава преждевременно титлата в полза на Прост. Ден по-рано обаче се случва нещо също толкова значимо за света на формула 1. В квалификациите за състезанието Сена побеждава Прост за първото място на стартовата решетка с цели 1.73 секунди. По стандартите на формула 1, където хилядните от секундата решават всичко, това е изключително много. Именно заради подобни постижения Сена има статус на легенда. В онези години формула 1 не е толкова високотехнологичен спорт, колкото е тя днес. Именно обаче съвременните високи технологии, впрегнати в един новаторски проект на Хонда позволяват да се върнем назад във времето и да видим отново рекордното постижение на Сена като диалог между човек и машина в продължение на една минута и малко повече от 38 секунди. И всичкото това в памет на великия Сена!
Когато си на власт се страхуваш, някой да не ти я вземе и това бавно, но сигурно те превръща от лидер в обикновен страхливец. Когато си на власт около теб гравитират всякакви куртизанки, които успешно те залъгват, че те обичат и така ти завъртат главата, че те превръщат в безмозъчен глупак на стари години. Когато си на власт считаш, че семейството не е основна градивна клетка на обществото, а и че изобщо не е никаква клетка. Когато си на власт вярваш, че си нещо изключително, а всички други са някакви нищожества, които по стечение на обстоятелствата изглеждат като хора. Когато си на власт мислиш, че всички са ти длъжни, но ти не им дължиш нищо. Когато си на власт смяташ, че достойнство имаш само ти, но другите нямат такова. Когато си на власт знаеш, че когато от определени хора вече нямаш интерес, то е напълно в реда на нещата да ги изхвърлиш на боклука като непотребни вещи, а от това тях няма да ги заболи. Когато си на власт никога не осъзнаваш, че уважението и лоялността са двупосочни процеси. Когато си на власт мислиш, че може да изискваш от някой уважение и лоялност, но ти самия може да не я демонстрираш към него. Когато си на власт считаш, че всички са длъжни да работят само за теб и да обслужват само твоя живот без значение, какви свои лични проблеми имат да решават. Когато си на власт не осъзнаваш, че нямаш право да искаш уважение от хора, които постоянно унижаваш или си унижавал, но пък в замяна на това те са те подкрепяли, а от техния труд си забогатял неимоверно. Когато си на власт създаваш свой собствен свят, който е капсулиран и изолиран от външния – уговорени звания, режисирани хвалебствия, фалшив социален живот, платена с постове и титли любов, купено с пари спокойствие. Когато си на власт губиш връзка с действителността до такава степен, че тя ти се струва измамна и поради това не чуваш гласовете на здравия разум. Когато си на власт си мислиш, че си способен постоянно да манипулираш всичко и да лъжеш всички, но пропускаш факта, че човешката съвест не може да бъде лъгана и манипулирана дълго време. Когато си на власт си убеден, че да настройваш хората едни срещу други, като ги караш да живеят в постоянен страх и ужас, е нещо нормално, а дори си мислиш, че на тях това им харесва. Когато си на власт ти се иска хората да се кланят дори на твоите снимки. Когато си на власт вярваш, че ще управляваш вечно, но удобно забравяш факта, че всички в историята които са имали подобни вярвания свършват по един и същ начин – отчаяни, унизени, забравени, нещастни и самотни. Когато си на власт смяташ, че моралът е само за обикновените хора, но в най-неочаквания момент обикновените хора ти показват, че моралът е по-важен от теб. Когато си на власт мислиш, че винаги можеш да изиграеш съдбата, но когато падаш от власт разбираш, че това не е така. Когато падаш от власт осъзнаваш, че да се мислиш за всевластен е било една голяма илюзия. Когато падаш от власт вярваш, че най-успешната ти „инвестиция“ в човек е последната ти инвестиция, която всъщност те е унищожила. Когато падаш от власт никой не иска да те защитава и затова принуждаваш невинни да го правят. Когато падаш от власт е трудно да правиш прогнози за постъпките на други хора, защото в главата ти няма никакъв друг модел на човешко поведение освен това на диктатор, тиранин, мъчител, интригант, далавераджия и лъжец. Когато падаш от власт мислиш, че институцията, която си управлявал не може без теб, но животът показва, че това не е вярно. Когато падаш от власт обвиняваш всички други хора за своя провал, а после ги обявяваш за предатели, недостойни и лоши, но за своята жалка участ никога не обвиняваш себе си…
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |