Когато си на власт се страхуваш, някой да не ти я вземе и това бавно, но сигурно те превръща от лидер в обикновен страхливец. Когато си на власт около теб гравитират всякакви куртизанки, които успешно те залъгват, че те обичат и така ти завъртат главата, че те превръщат в безмозъчен глупак на стари години. Когато си на власт считаш, че семейството не е основна градивна клетка на обществото, а и че изобщо не е никаква клетка. Когато си на власт вярваш, че си нещо изключително, а всички други са някакви нищожества, които по стечение на обстоятелствата изглеждат като хора. Когато си на власт мислиш, че всички са ти длъжни, но ти не им дължиш нищо. Когато си на власт смяташ, че достойнство имаш само ти, но другите нямат такова. Когато си на власт знаеш, че когато от определени хора вече нямаш интерес, то е напълно в реда на нещата да ги изхвърлиш на боклука като непотребни вещи, а от това тях няма да ги заболи. Когато си на власт никога не осъзнаваш, че уважението и лоялността са двупосочни процеси. Когато си на власт мислиш, че може да изискваш от някой уважение и лоялност, но ти самия може да не я демонстрираш към него. Когато си на власт считаш, че всички са длъжни да работят само за теб и да обслужват само твоя живот без значение, какви свои лични проблеми имат да решават. Когато си на власт не осъзнаваш, че нямаш право да искаш уважение от хора, които постоянно унижаваш или си унижавал, но пък в замяна на това те са те подкрепяли, а от техния труд си забогатял неимоверно. Когато си на власт създаваш свой собствен свят, който е капсулиран и изолиран от външния – уговорени звания, режисирани хвалебствия, фалшив социален живот, платена с постове и титли любов, купено с пари спокойствие. Когато си на власт губиш връзка с действителността до такава степен, че тя ти се струва измамна и поради това не чуваш гласовете на здравия разум. Когато си на власт си мислиш, че си способен постоянно да манипулираш всичко и да лъжеш всички, но пропускаш факта, че човешката съвест не може да бъде лъгана и манипулирана дълго време. Когато си на власт си убеден, че да настройваш хората едни срещу други, като ги караш да живеят в постоянен страх и ужас, е нещо нормално, а дори си мислиш, че на тях това им харесва. Когато си на власт ти се иска хората да се кланят дори на твоите снимки. Когато си на власт вярваш, че ще управляваш вечно, но удобно забравяш факта, че всички в историята които са имали подобни вярвания свършват по един и същ начин – отчаяни, унизени, забравени, нещастни и самотни. Когато си на власт смяташ, че моралът е само за обикновените хора, но в най-неочаквания момент обикновените хора ти показват, че моралът е по-важен от теб. Когато си на власт мислиш, че винаги можеш да изиграеш съдбата, но когато падаш от власт разбираш, че това не е така. Когато падаш от власт осъзнаваш, че да се мислиш за всевластен е било една голяма илюзия. Когато падаш от власт вярваш, че най-успешната ти „инвестиция“ в човек е последната ти инвестиция, която всъщност те е унищожила. Когато падаш от власт никой не иска да те защитава и затова принуждаваш невинни да го правят. Когато падаш от власт е трудно да правиш прогнози за постъпките на други хора, защото в главата ти няма никакъв друг модел на човешко поведение освен това на диктатор, тиранин, мъчител, интригант, далавераджия и лъжец. Когато падаш от власт мислиш, че институцията, която си управлявал не може без теб, но животът показва, че това не е вярно. Когато падаш от власт обвиняваш всички други хора за своя провал, а после ги обявяваш за предатели, недостойни и лоши, но за своята жалка участ никога не обвиняваш себе си…
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |