Кризата свързана с гръцкия дълг накара редица леви икономически и политически експерти да изкажат своите мнения и да изпълзят от дупката на забравата. В разгара на кризата, когато нормалният свят се опитваше да минимизира всички негативни последици от нея те говореха с такъв плам, все едно са чули залпа на Аврора или са видели Маркс възкръснал. Сипеха лозунги, как ситуацията с Гърция, борбата на нейното правителство с международните финансови институции и желанието на гърците за ново съкращаване на гръцкия дълг било съкрушителна победа срещу финансовия капитал, как кризата е в резултат на неолибералната икономическа политика и икономическата свобода по принцип. Сипеха се заклинания срещу Европейския съюз, САЩ, МВФ, Световната банка... Да обвиняваш притежателите на един от основните фактори на икономическото развитие, че са виновни за конкретна криза, е еднакво с това, да обвиниш земевладелците, работниците и предприемачите за същото. Да обявиш собствениците на капитал за лошите в икономиката, защото желаят възнаграждение за своя капитал, е като да обявиш земевладелеца и работника за лоши, защото искат заплата или рента, а предприемача - печалба. Истината е, че не следването на либералните и десните принципи в икономиката създаде глобалната криза или в частност гръцката такава. Напротив, именно отклонението от тях ги създаде. Какво виждаме в страните, в които икономическата криза се разраства и не иска да приключи? Независимо от характера на управляващите партии или в коя част на света се намират тези страни, се наблюдава голям държавен и бюрократичен сектор, осакатяващо и най-вече прогресивно данъчно облагане, огромни бюджетни дефицити, ужасяващи по своя размер публични, пенсионни, здравни и социални разходи, големи дългове. Ако прочетем учебниците по икономика и се абстрахираме от всички други фактори ще видим, че това е лява икономическа политика, а не дясна. Точно така. Лява и социалистическа. Лява и социалистическа, защото такава политика искат избирателите. Желаят я, защото така е по-лесно. Много по-лесно е, запленен от обещания за светло бъдеще, да вярваш, че е възможен живот, в който няма нужда да работиш здраво, да бъдеш креативен и иновативен, в който друг ще поема издръжката на живота ти и твоето здравеопазване, в който друг ще плаща и работи вместо теб. И политиците им предлагат този живот като са склонни да принесат в жертва личния интерес, съзидателния труд и творчеството, които са основния мотор на всяко общество. Всички виждаме, до какво доведе това. Криза и нещастие. В същото време има и примери как откровено социални държави, които в условията на криза прилагат принципите на дясната икономическа политика - икономии, балансирани бюджети, контролирани и съобразени в възможностите си социални разходи, стимулиране на частната собственост и тн. Там криза няма или тя си отиде отдавна. Защо в Гърция не последваха този пример? Защото е по-удобно да не правиш нищо, а капиталистите, либертарианците и работещите да са виновни за собствените ти нерешени проблеми. Жестоката истина, която всички социалисти крият е, че дори целия дълг на Гърция да бъде опростен, тя не разполага с икономика и публичен сектор/публични финанси, който да генерират стабилност и растеж. Така без истински и правилни реформи, само за няколко години, гръцката държава ще е натрупала отново ужасяващи дефицити и огромни дългове за тяхното покриване. Само че този път вече няма да са виновни десните, неолибералите или финансовия капитал, а ще бъдат виновни тези които по принцип са - социалистите. Ето защо проблемът при управлението на икономиката не е ляво или дясно, а кое е правилно и кое не е правилно, кое е морално и кое не е. Историята досега обаче показва, че социалистите поддържат грешната страна на посочените дилеми.
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |