Когато не намираш причина да имаш самочувствие в настоящето, то си търсиш такава в миналото. Тези дни за пореден път виждаме как Божидар Димитров, който е професор, бивш министър, бивш агент на Държавна сигурност и настоящ директор на Националния исторически музей, отново е запленен от миналото до степен на екстаз. Нещо повече, ставаме свидетели на неговото силно желание да притежава освен официалните си титли и титлите "пазител на българския дух", "главен окултист", "върховен покръстител". Всичко това в допълнение към други негови неофициални титли като "основен вампирооткривател" и "русалкофил". В последните години всякакви публични личности се изреждат да използват славното ни минало, Ванга, религията или нещо друго, само за оправдаване на своите действия и най-вече на екзотичните си увлечения. Увлечения, които са свързани вероятно с бизнес или политически интереси. Божидар Димитров не е изключение от този процес. Единствената негова надежда и надежда на личности, подобни на него е, народът да ги разпознае за някакви капацитети, лидери и пазители на някакви велики тайни. Това което се случва обаче, е, че хората биват настройвани да вярват, че щом някъде е бликнала вода или нещо подобно, то вече всичките им проблеми са решени и те повече няма да се появят. Нещо повече, щом това се е случило няма нужда да се работи, да се създава или да е нужна креативност. Достатъчно е само, да е имало славно минало и да сме намерили нещо, което е било свързано с него - някакъв кладенец, гробница, вампир, русалка, меч или някакъв череп. Това е много удобно и изгодно. Удобно е, защото изходните условия за успеха са налице. Изгодно е, защото постигането на успех не изисква особени усилия. Това е същата психологическа измама, с която популистите насаждат в общественото мнение мантрата, че ако примерно национализираме златодобивната индустрия у нас, веднага ще потекат реки от пари, ще станем богати без никакви усилия и само ще се печем по шезлонгите. Подобни послания са елементарни и имат за цел само печелене на симпатии, гласове и както можем да се досетим – пари. Пари които много често се оказват нашите пари. Ето защо тези посланията на хора като Божидар Димитров нямат за цел да променят нечий живот към по-добро освен живота на този, който ги изрича. Това не са послания на лидери и специалисти в своята област от живота, защото истинските лидери водят хората не назад към миналото, а напред към бъдещето. Те не забулват действията си в мистика и окултни практики. Истинските лидери са смели, прагматични и отворени към предизвикателствата на настоящето. Те не предлагат съмнителни ритуали като панацея за всичко, а си гледат работата, идентифицират проблеми и предлагат решения.
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |