Преди години имах разговор с моя приятелка от Албания, която живее в столицата Тирана. Разговорът беше на различни теми, но по стечение на обстоятелствата стигна и до темата за историята на България и Албания. Всичко ми беше много интересно до момента, в който на мой въпрос, кои са основните врагове на албанския народ в неговата история ми бе даден категоричен и недвусмислен отговор - Сърбия и България. За Сърбия всичко ми беше ясно. Враждите межди двата народа са стари и продължават до наши дни. Бях изключително удивен обаче, защо този малък народ има нас българите за големи врагове. Логично дойде и моя въпрос "Защо точно България?". Отговорът беше кратък, точен, ясен и казващ всичко - България на три морета. Този отговор ме озадачи. Постепенно започнах да проучвам общата история на България и Албания и открих, че около 4 века ние сме владели техните земи. Албания и албанските земи са били част от същата тази "България на три морета", за която имаме величествена представа. Дали сме ги завладели миролюбиво, дали сме управлявали добре и не сме потискали по някакъв начин албанския народ? Едва ли всичко е било идеално щом албанците ни имат за големи врагове. Явно великата българска история има и своята тъмна страна, за която знаем съвсем малко. Знаем малко, но не по наша вина. Така са ни учили. Това обаче не значи, че трябва да приемем всичко за даденост, за абсолютна истина и да не се стремим да разбираме дълбочината на истинските процеси в нашата история. Понякога се замислям, дали наистина сме толкова велик народ, какъвто нашата история ни представя. Велики събития имаме. Велики герои също. Обективната истина обаче показва, че всеки велик народ или този, който изглежда такъв предизвиква симпатия и опити за подражание у други народи и нации. Така е с германците, руснаците, американците, японците и кой ли още не. Не открих обаче някой да се стреми да подражава на нас. Обикновено сме обект на подигравки и присмех. Защо? Защо сме едни от най-нещастните народи по света? Отговорът дойде съвсем скоро. Имах възможността да се запозная със Сингапур. Няма нужда от представяне. Една от най развитите в икономическо отношение държави в света. Населението му е съставено от четири етноса. Местните са малцинство, друг етнос е държал властта през годините, третият етнос са дошли в Сингапур като роби, при това истински, а четвъртият етнос е бил моторът на икономиката и местните финанси. Днес обаче никой не обвинява някой етнос за неговата историческа роля, не претендира да бъде почитан като роб или като властник. Никой на никого не нарежда, какво да прави, как да живее или защо живее в Сингапур. Това е така, защото в съвременния проект, наречен Сингапур всеки е ценен, всеки е част от тази модерна нация, отправила поглед в бъдещето. А у нас. У нас все още гледаме в миналото и търсим постоянно там поводите си за своето щастие. Убеден съм, че една от най-важните причини да сме едни от най-нещастните народи по света, е истеричното вкопчване в миналото и неговото непрекъснато възкресяване. Не съм виждал друг народ, който се стреми да извлича самочувствие от факта, че е бил тъпкан и унижаван. Нещо повече, колкото повече е бил тъпкан и унижаван, толкова по-голямо национално самочувствие се генерира. Все едно ако сме били най-големите роби на света, то това ще промени по някакъв магичен начин благосъстоянието ни и нашето настояще. Все едно ако по-роби от нас не съществуват никъде по света, то това ще ни направи много важни, успешни и готови за предизвикателствата на бъдещето. Извън границите на България светът е друг. Мислещ, креативен и нормален. Свят в който хората гледат в бъдещето, творят, създават идеи, богатство и благосъстояние. В историографията на нашите съседни държави никъде не присъства термин като „османско робство“, навсякъде се говори за „османска власт“ или „османско управление“, но ние сме българи и заради историята ни, за която знаем толкова малко, си искаме робството...
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |