Европейският съюз безспорно промени живота ни, а членството в него изпълни отдавнашните ни мечти да пътуваме свободно. Днес обаче Европейският съюз – тази прекрасна идея за осигуряване на мир, сътрудничество, свобода и икономическо развитие е в криза. За тази криза има както външни, така и вътрешни причини. В настоящата статия външните причини за тази криза обаче няма да бъдат анализирани. Безспорно една силна Европа пречи на САЩ и Русия в тяхната глобалната геостратегическа и политическа игра. Разбира се и хибридната война, водена от Владимир Путин срещу стара Европа дава своите негативни резултати, а незаинтересоваността на САЩ допълнително подкрепя негативните процеси. Причините за кризата в Европейския съюз в своята същност обаче се коренят в характера на самия съюз и философията, по която той е създаден и функционира от много време. Зад иначе добрите идеи за осигуряване на свободно движение на стоки, хора, капитали и идеи се крие истинското зло, заради което се случва всичко днес. Една от базовите идеи, свързани с основаването и съществуването на евросъюза е осигуряването кохезия и равенство между отделните страни членки в икономическо, социално, а от доста време и в политическо отношение. Наглед едно много добро намерение. Сама по себе си обаче тази идея е социалистическа и колективистична. Днес повече от 24 години след Договора от Маастрихт тя дава вече своите лоши резултати. За какво става въпрос. При своята реализация всяка колективистично-социалистическа идея трябва да извърши определен вид трансформация на управляваната система. Обичайно тази трансформация се реализира чрез подчиняването на мнозинството на някакъв елит, който задава неговите приоритети и посока на развитие. Точно това прави днес ЕС – реализира определени свои политики в конкретни приоритетни направления като за целта изземва икономически ресурси от всички и най-вече по-богатите свои членки, за да ги предостави по някакъв начин или на конкретни държави, които имат нужда от тях по някакъв начин или за реализирането на определени свои политики. За обслужване на този процес естествено се създава огромна административна и бюрократична система. Един огромен непроизводителен апарат, който освен че излиза много скъп за издръжка е и силно централизиран, защото той трябва планово-административно да дирижира развитието на отделните държави в съюза в правилната посока според политиката на европейските лидери. Понеже ЕС се занимава с все повече въпроси, свързани с интеграцията и кохезията, постепенно той създава все повече административни структури, съвети, комисии и колективни органи, които да я обслужват. Такива са Европейска комисия, Съвета на Европа, Съветите на отделните министрите по отделни въпроси, Европейския парламент, Комитета на регионите, ОЛАФ и тн. и тн. Всичко това лека полека превръща Европейския съюз в едно силно йерархично, тромаво, статично, бюрократизирано и колективизирано наднационално образувание, което не може да взема бързи, адекватни и ефективни решения. Това се видя ясно при ситуацията с гръцката криза и бежанската криза. В ЕС линиите на комуникация и движение на информацията са силно удължени, усложнени и могат да бъдат спрени или прекъснати на много различни нива. Постепенно развитието на европейското общество започва все повече да зависи от хора и структури, които почти нямат никаква пряка връзка със социалния, политическия и икономическия им фундамент. Постепенно „някой друг“ започва да преценява и решава, кои са целите на всички, кое е необходимо и важно за всички. След това този „някой друг“ изготвя в своите брюкселски офиси едни огромни като обем и продължителни като времетраене планове и програми за реализирането на своите приоритети в различни сфери на обществото и икономиката. За подпомагане на този процес се приемат различни директиви и регламенти. След това същия „някой друг“ изземва финансови ресурси и започва да финансира и реализира своите планове независимо дали от това има реална нужда или не, независимо дали това ще е необходимо за бъдещето и дали отговаря на новите реалности или тенденциите в развитието на света. Примерът със скъпите селски стадиони или велосипедните алеи по селата у нас са доста крайни, но са показателни именно за този феномен. Какво е следствието от всичко това – само едно. Свободният пазар вече започва да действа все по-слабо като коректор на икономическото развитие и развитието на обществото, защото друг започва да се меси в даването на сигналите за неговото развитие. Става така, че вече не пазарът, а някой друг в лицето на европейските бюрократи започва да възнаграждава или наказва икономическите играчи. Всичко това постепенно задушава свободата – личната и икономическата, а от там и социалната. В тази силно враждебна среда иноваторите и визионерите, които могат да дадат вярната посока за развитие за всяка сфера на обществото биват все по-изтласквани към периферията. На сцената преобладаващо остават само тези, които изпълняват приоритетите на ЕС или които на ниво отделни държави могат да си осигурят по някакъв начин – политически, институционален или откровено корупционен достъп до европейско/държавно финансиране, от което може би нужда имат съвсем други субекти в обществото и икономиката. До тези финансови средства, идващи от ЕС нуждаещите се от капитал икономически субекти биха били имали много по-лесен и ефективен за икономиката достъп, ако той е организиран на пазарна основа, а не централизирано от ЕС. Така реално Европейският съюз започва да се меси и нарушава естествените процеси по натрупване и разпределяне на капитала в икономиката, а икономиката му става все по-непазарна, а това значи и неефективна. Неминуемо всичко това, в комбинация със щедрите социални политики в целия ЕС, се отразява върху вида, характера и ефективността на основния генератор на икономическия растеж – инвестициите. Механизмите на еврофондовете и европейското финансиране като цяло в добавка към ролята на всяка национална държава в рамките на нейната икономика чрез механизмите на обществените поръчки ги изкривяват и деформират. Така се създава една устойчива и стерилна откъм външни заплахи, но във вътрешността си много нездравословна среда за развитие на нормални, пазарни и ефективни бизнес модели. За сметка на това се стимулира развитие на бизнеси, които са пряко обвързани с политически решения на ниво държава или с решения, вземани в рамките на Европейския съюз или провеждани от него политики. Това постепенно прави бизнеса ленив, разглезен и инвестиращ в сектори на икономиката, чиято ефективност няма как да бъде оценена пазарно. В добавка политиките по доходите в рамките на съюза влошават още повече неговата икономическа ефективност. Разбира се в богатите и развити европейски държави описаните негативни ефекти са по-слабо изразени, заради конкурентната борба на международните пазар. В малките, по-бедни или в по-силно изложените на корупция държави като България това обаче е прекалено очевидно. Дори за страничните наблюдатели е ясно, че у нас около парите от еврофондовете и тяхното разпределение бяха създадени не един или два порочни бизнес кръга. Всичко описано до тук в дългосрочен план води и ще доведе до намаляване на конкурентоспособността на Европа, до ограничаване на способността и да генерира нови идеи, да създава нови стоки и услуги и стеснява компетенциите и да се справя с икономическите си, а като следствие от това социалните и политическите си проблеми. Първият сериозен индикатор за това е, че ЕС вече не е онзи технологичен инкубатор и генератор на идеи, патенти и открития, който тя е била само допреди четвърт век. Ето така бавно, но постепенно и сигурно старият свят, Европа, майката на всички цивилизации ще се превърне в обикновен консуматор. Това не вещае нищо добро, защото когато не създаваш и не твориш, а само консумираш, то си на крачка от изчезването и унищожението. Историята го доказва. Затова пътят за развитие на Европейския съюз трябва да е точно обратния на установения в договора от Маастрихт – либерализация, по-малка централизация и свобода.
|
Author:) Archives
February 2017
Categories |